Добре... за какво да пиша...
Рестартирам си блога... беше пълен с глупости, писани от моя предна версия. Срам ме бе, да чета... Изтрих всичко, не точно де, архивирано е. Така поне срама ще си е само за мен. И вече е решено - ще пиша за нещата, които ми се случват. Понеже не съм от хората, които споделят лесно, затова ще пиша тук. Да използвам сайта за отдушник един вид.
Вече съм горд татко на две щурави деца. Майка им се самоопредели за Майка на Дракони, и нареди една камара титли зад името си. Проклети да са тия от Game of Thrones!!!

Нещата вкъщи са на ново равнище. Когато ме питат обичам да го обяснявам така - с едно дете е като да играеш в защита във мачле в махалата. Навърташ се около някой от другия отбор и си правите лафче, чакайки следващата атака на противника... айляк. Но с две деца, това е като да играеш финал на Шампионската Лига... там се пази персонално. Не изпускаш противника от очи... Всяка грешка бива наказвана. ЖЕСТОКО!
С жената си крещим все едно защитаваме корнер в 90-та минута - "виж го, гледай, отива до стената с флумастер!!!"
Интересно е, карат ни да даваме най-доброто от себе си...
Същевременно им завиждам за това, че успяват да се радват така истински на дребни неща! Преди няколко дни бяхме всички на плажа и сина ми си намери, според самия него трите най-хубави камъка. Домъкна ги вкъщи, въпреки, че обяснявах как не му трябват, и че около къщата имаме много камъни, а той ме погледна и ми каза - да, ама тия са нови! Бахти, колко съм тъп!
Разбира се, че ги взехме. Все още са на масата в хола...